събота, 19 март 2016 г.

Няма.



Разбиха нашата розова касичка мила,
пълна със несбъднати бели  мечти,
                          отлетели 
                                   безвъзвратно в небето
                                    на парчета счупено
                                    стъкло,
                                    от нашата тайна
                                     за общия ключ,
                                    забит в сърцето.
                                 
                                    Мислите са побъркани,
                                    скачат от балкона
                                    Зъбите скърцат,
                                    душата пищи.
                                    И няма рана,
                                    Няма ...
                                    и кръв, не остана,
                                    изтече в ямата на нашите дни.
                                    

вторник, 8 март 2016 г.




    Дългонощно хайку.


Мрак.
Ситар и кастанети тракат.
Цветя коприна и морфин.
Легло на древна жрица
с фини, бели ходила ... и птици.

Ябълков цвят,
мида, слива, праскова, коприва
на атлаза фин.
Игрива, жена самодива, буйна река.
Прелива ...

Май заваля.

Уви, чадърът ми остана на връх Фуджияма,
когато вишни цъфнаха през пролетта,
Харакири!