събота, 19 март 2016 г.

Няма.



Разбиха нашата розова касичка мила,
пълна със несбъднати бели  мечти,
                          отлетели 
                                   безвъзвратно в небето
                                    на парчета счупено
                                    стъкло,
                                    от нашата тайна
                                     за общия ключ,
                                    забит в сърцето.
                                 
                                    Мислите са побъркани,
                                    скачат от балкона
                                    Зъбите скърцат,
                                    душата пищи.
                                    И няма рана,
                                    Няма ...
                                    и кръв, не остана,
                                    изтече в ямата на нашите дни.
                                    

2 коментара: