четвъртък, 29 юни 2017 г.

Джинжифил в саксия



Дай ми како да побия,
корена ми джинджифил,
корена ми джинжифил
в твоята саксия.

Ей така, от теб  ми дай
и не бъди циция!

Искам сам,
Но и ти да го посáдиш, също става.
Коренът до дъното да стигне и тогава,
в рошавия хумос жадно ще се впие.
Да не го забравям само във килера како,
че там на сухо ще изгние.
 
Саксията ти ще подготвя,
първо с пръст.
В пръстта  ще бръкна с него
и ще го размърдам.
Дупката ще прокарам
Няма да прощавам.

Ех, ще видиш како,
каква реколта ще те чака,
каква чудесия …
Казвам ти, ще е прекрасно!
Дай и не бъди пинтия!
Хайде!

Само моя корен джинджифил,
в твойта,
пълна с рохка пръст, саксия.

сряда, 7 юни 2017 г.

Да целунеш Алигатор - сборник с разкази.


            Това e първа книга на автора.
            Съдържа дванадесет хумористични разказа, които биха ви разсмяли от сърце..
Закупуването на eлектронното издание на книгата, може да стене директно от линка на www.amazon.com
            Книжното копие се очаква да излезне на 08.09.2017г.

събота, 19 март 2016 г.

Няма.



Разбиха нашата розова касичка мила,
пълна със несбъднати бели  мечти,
                          отлетели 
                                   безвъзвратно в небето
                                    на парчета счупено
                                    стъкло,
                                    от нашата тайна
                                     за общия ключ,
                                    забит в сърцето.
                                 
                                    Мислите са побъркани,
                                    скачат от балкона
                                    Зъбите скърцат,
                                    душата пищи.
                                    И няма рана,
                                    Няма ...
                                    и кръв, не остана,
                                    изтече в ямата на нашите дни.
                                    

вторник, 8 март 2016 г.




    Дългонощно хайку.


Мрак.
Ситар и кастанети тракат.
Цветя коприна и морфин.
Легло на древна жрица
с фини, бели ходила ... и птици.

Ябълков цвят,
мида, слива, праскова, коприва
на атлаза фин.
Игрива, жена самодива, буйна река.
Прелива ...

Май заваля.

Уви, чадърът ми остана на връх Фуджияма,
когато вишни цъфнаха през пролетта,
Харакири!

сряда, 16 октомври 2013 г.

Цъфнаха цветя.

                                   


Цъфнаха цветя.

Валеше дъжд през Юни
и в ясното небе,
преплитаха се влюбено
светкавици.

Като лебеди изящни,
белоогнени,
летяха в Тъмна пропаст,
и измокрени от Черен дъжд на завистта 
по пътя им към дъното,
угаснаха в илюзиите, че ще светят вечно.

Валя и сняг опръскан с капки кръв,
защото някой хвърли тухла пръв
във лицето на Лъжата и Тя се пръсна.
Тогава, заваля Помия ...

Тръгна град от разярени камъни
и буря от бухалки гумени  ги връхлетя – стихия …
Птици - камикадзета срутиха  Бетонната стена.

Валяха дъждове и камъни …, а после всичко спря.
Дъжда от мъртви птици свърши, трева поникна

а от детските усмивки  цъфнаха цветя!