събота, 19 март 2016 г.

Няма.



Разбиха нашата розова касичка мила,
пълна със несбъднати бели  мечти,
                          отлетели 
                                   безвъзвратно в небето
                                    на парчета счупено
                                    стъкло,
                                    от нашата тайна
                                     за общия ключ,
                                    забит в сърцето.
                                 
                                    Мислите са побъркани,
                                    скачат от балкона
                                    Зъбите скърцат,
                                    душата пищи.
                                    И няма рана,
                                    Няма ...
                                    и кръв, не остана,
                                    изтече в ямата на нашите дни.
                                    

вторник, 8 март 2016 г.




    Дългонощно хайку.


Мрак.
Ситар и кастанети тракат.
Цветя коприна и морфин.
Легло на древна жрица
с фини, бели ходила ... и птици.

Ябълков цвят,
мида, слива, праскова, коприва
на атлаза фин.
Игрива, жена самодива, буйна река.
Прелива ...

Май заваля.

Уви, чадърът ми остана на връх Фуджияма,
когато вишни цъфнаха през пролетта,
Харакири!

сряда, 16 октомври 2013 г.

Цъфнаха цветя.

                                   


Цъфнаха цветя.

Валеше дъжд през Юни
и в ясното небе,
преплитаха се влюбено
светкавици.

Като лебеди изящни,
белоогнени,
летяха в Тъмна пропаст,
и измокрени от Черен дъжд на завистта 
по пътя им към дъното,
угаснаха в илюзиите, че ще светят вечно.

Валя и сняг опръскан с капки кръв,
защото някой хвърли тухла пръв
във лицето на Лъжата и Тя се пръсна.
Тогава, заваля Помия ...

Тръгна град от разярени камъни
и буря от бухалки гумени  ги връхлетя – стихия …
Птици - камикадзета срутиха  Бетонната стена.

Валяха дъждове и камъни …, а после всичко спря.
Дъжда от мъртви птици свърши, трева поникна

а от детските усмивки  цъфнаха цветя!
























     


           









неделя, 30 юни 2013 г.

Параноя


Дръън-дръън- дрън.
Среднощен звън
на счупени автостъкла.

От кенефа Мило викна:
- Милаа, Мила!

Тя отвърна му със:
- ДА!
- Ск`ий навън бемило, нашата кола!
Май гепиха ни автомобила ...
Ехдамуймайката сега!

"Кръв прикапа" от сърцето на мъжа

 зарад любимата кола и на тоалетната чиния,
без глас си тихо зарида.


Скоро Мила влезе в "кабинета",

рече му, пък се засмя:

- Хепи Мили! Тихо татко!
Че детето спи отатък, сладко 
 и не псувай грозно ти така.

Успокой се, параноята те гони. Да.
"Скивах" през `джама,
по пижама ... Нищо няма.
На съседа взел  крадеца,
не беше нашата кола!
Сега си лягай и заспивай ...
А?!

 ... И спри да пушиш от това!